У нас нищо не се знае – нито кога е мачът за суперкупата, нито кога играят националите, дори кога и от колко часа са мачовете от първия кръг не се знае

Николай Александров
Дарик

Изминалата седмица е тази, която обикновено свързваме с големите надежди. По това време първенството още не е започнало, но наближава и всеки прави планове. Идва и първият по-сериозен жребий за европейските клубни турнири, вече с участието на всички наши тимове.
Но няма как да не забележите, че ситуацията е променена. Едни не смеят да коментират евентуалния бъдещ съперник, защото не са сигурни в преодоляването на настоящия, други не коментират, защото са победили с много онзи ден и сега им е паднало да се правят на интересни, трети не коментират много, защото от десетилетия не са били в Европа и се чувстват леко объркани, четвърти чакат все пак да разберат кой точно им е противник.
Изобщо личи една смиреност
Няма ги високопарните изблици, няма го надменното отношение. Хората от родните футболни клубовe са свили своите надежди до размера на миша дупка. И има защо. Изисква го самата реалност. Която продължава да ражда абсурди във футболна България.
Ден преди жребия се решава все пак традицията да бъде спазена и мач за суперкупата да има. Супер, щял да се играе на 11 август. Ха, ама тогава играели националите, и то в Москва, сериозен мач! Хайде кажете къде го има този уникат – в един ден да има мач за суперкупата на дадена страна, а след това и двубой на „А“ отбора? Ами никъде, освен тук. И поради това не знаем от колко часа ще бъде мачът.
То ние още не знаем от колко часа и в кой ден се играят мачовете от първия кръг на новия шампионат. А той започва след десетина дни! Редовият фен тегли една майна на футбола и трибуните остават още по-празни. Ще опита да гледа мачовете по телевизията. Само дето тези дни чува и чете как и там някакъв хаос властва. Ще има ли мачове по тв, няма ли, ще му махат ли Премиършип и другите чужди първенства в голям отрязък, или не, коя кабелна кое първенство е взела – изобщо тотално объркване. Ден преди мача на Левски не се знаеше кой го дава!
Ето ви още дребни абсурди, които дори отминаваме с лека ръка. ЦСКА иска да прави официално представяне на отбора си. Няма лошо, дори похвално. Ама едва вчера се подметна, че е намерен вариант за противник. И как после искат червените да има публика, кой е този фен, който е планирал пътуване, но е изчаквал да се разбере Звезда ли, Хетафе ли, кой ще удостои армейците с гостуване тази сряда и накрая получава някакъв втородивизонен кипърски тим.
Ами няма да има много привърженици, то е ясно
Така както на най-стойностната контрола на ЦСКА в Германия – тази срещу ПАОК, в едно селце имаше 200 фенове на гръцкия тим и 2-ма фенове на ЦСКА! Защо ли? Ето защо – дни наред от лагера на червените не казват точно къде ще се играе този мач. Щял да бъде там, после пък там, от еди-колко си часа, после пък от друг час, някакво мънкане, все едно опитваш свръхсекретна информация да изкопчиш. В същото време официалният сайт на ПАОК пуска дни по-рано пълни подробностти за ден, час и място. С упътване към своите фенове: въведете този адрес в своите GPS-и, отбийте там, завийте тук. И идват 200 фенове! Така се прави, това е смисълът на футбола! Да има хора, които да го гледат.
Има още десетки примери. Два от четирите ни евроучастника няма да играят на своите стадиони. Но Цибалия от Винковци – 30-хилядно градче в страна извън Евросъюза, си играе у дома. А Калмар – град със сходно население, прави чисто нов стадион в момента за 17 хиляди зрители. Трябваше да говорим за жребий, но въпросът е: кога е бил хвърлен нашият?