Роналдо да беше, нямаше да го коткат толкова

Някакъв си Шеридън размотава ЦСКА. Ту идва, ту не идва. Единия ден е много близо до трансфер на Армията, на другия е много далече. Едната седмица Селтик иска да го задържи, на следващата иска да го махне. Ако го махне, ще го продаде. Ама не, всъщност няма да го продаде, а ще го преотстъпи. Като се почна от юни, та до сега. Историята още не е приключила и по всичко личи ще продължи..

Така е, защото има кой да търпи Шеридън, шефовете му в Селтик и мениджърите. Дават се отсрочки. Една, две, три, четири, не знам колко пъти. Вече им се изгуби бройката, шефовете от Борисовата градина май и те не могат да преброят колко пъти беше изречено „даваме срок на Шеридън да ни отговори“. Младежкият национал на Ирландия просрочи всички дати.
Всеки ултиматум уж бе последен но след това се оказа, че дори не е предпоследен, а просто пореден. Сега пак има – нападателят трябва да каже „Да“ или „Не“ до седмица.
Роналдо да беше, Меси да беше, а не Шеридън, ЦСКА нямаше да го котка толкова време. Момчето може и да е много добро, сигурно знае как да вкарва, сигурно има бъдеще. Но докато той се чуди, а ЦСКА чака, конкуренцията не спи, а времето си тече. До първия мач в Европа остават точно 10 дни, до първия мач от „А“ група – 13 дни, а до дедлайна за картотеки за третия предварителен кръг на Лига Европа – едва 4. Демек червените ще си останат без нападател за мачовете срещу Клифтънвил (Северна Ирландия) или Цибалия (Хърватия).
„Ако тях не можем да бием, накъде сме тръгнали“, заяви треньорът Павел Дочев при тегленето на жребия. И е прав. ЦСКА би трябвало да се справи без много мъка с който и от двата отбора да играе. С Шеридън или без Шеридън. Но стрелките на часовника цъкат
Добрите нападатели вече си имат отбори. Няма кой да чака ЦСКА да се сети. А както каза Дочев, „добрите са много скъпи“. ЦСКА няма пари за скъпи играчи. Това поне е ясно. Шеридън може би има много качества, но ако беше чак толкова добър, Селтик нямаше да го прати в Сейнт Джонсън миналия сезон, а преди това в Плимът и Мадъруел.
И докато ЦСКА продължава да дава отсрочки на ирландеца, Левски обра каквото имаше да се обира от България. Или по-точно каквото можеше. Този път сините решиха да заложат на „А“ група поне що се отнася до нападението. Към момента индикациите са, че не са сбъркали. Най-силно срещу Дъндок играха именно новите в атака – централният нападател Гара Дембеле и крилото Дани Младенов. Последният така обърка треньорите със силното си включване, че ги принуди да умуват кой е излишен – Жоазиньо или Телкийски. В крайна сметка посочиха втория. Ако Младенов е здрав, Мечо може само да сънува титулярно място. Защото единият е бавен, муден и изморен а другият бърз, експлозивен и неуморим. Той и в Пирин си беше същият. Но го виждаха само в Благоевград и още шепа хора. Като дойде на Герена, го видяха всички. И тези, които обичат Левски, и тези, които мразят Левски. Резултатът е налице, Дани вкара два гола на Дъндок. Първият още в 14-ата мин. В 15-ата публиката вече скандираше името му. По-голямо признание от това, здраве му кажи.
Феновете не определят политиката, но са критерии. При тях крачката между любовта и омразата е малка. Много малка. В това се убеди Мартин Камбуров. Доскоро в Надежда се хвалеха, че имат най-добрия нападател в „А“ група. Скандираха името му. Бяха готови в огъня да влязат за този, който вкара три гола на Левски, при това на Герена. Но бързо-бързо забравиха всичките му попадения с червено-черната фланелка и как Мартин стана голмайстор на „А“ група само за 15 мача.
Сривът в отношенията започна на 13 април когато Лико (Сф) направи 1:1 с Миньор, а Камбуров изпусна дузпа. От този мач тръгна падането на Локомотив надолу в класирането. За феновете основният виновник е централният им нападател, нищо че футболът е игра за 11 човека. Заради тях и заради неучастието в Европа Камбуров поиска трансфер. Но към момента остава в Надежда.
Друг един от „А“ група – вратарят на Славия Райс Мболи, се дърпа на 1,5 млн. евро годишна заплата. При това предложени не от някакви си анонимници с много пари, а от участника във Висшата лига на Англия Уест Хем. Не е за вярване, но е факт – единият иска пари, което е напълно нормално, другият бяга от многото пари, което странно.
Разни хора, разни идеали. Само че в случая изобщо не е ясно за какви идеали става въпрос. И май е по-добре да извадиш някой и друг лев за доказан голмайстор като Камбуров, отколкото да чакаш някакъв си Шеридън да си разиграва коня.

7 дни спорт