снимка: armeici1948.com

Дучето: Всяка мишка в живота може да бъде „кибер-мега тиранозавър” в интернет

Свързахме се с Димитър Ангелов – Дучето и го поканихме за събеседник за старта на новата ни рубрика „На по бира с…”. Г-н Ангелов веднага откликна на поканата ни и се видяхме на по бира в софийско заведение. Председателят на фенклуба на ЦСКА е точен човек. Дойде в уговорения час и въпреки че предпочита хубавото вино ,си поръча една бира, за да ни уважи и любезно отговори на всичките ни въпроси. Докато се настанявахме, случайно чухме по радиото, че Александър Томов е намерил нов виновник за случилото се в ЦСКА и от там последва и първият ни въпрос.

- Здравейте г-н Ангелов и наздраве!

- Наздраве!

- Знаете ли за някакво развитие около делото с Александър Томов?

- Томов вади нови виновници за случилото се в ЦСКА постоянно, като фокусник зайци. Съдът да решава, кой е виновен и кой не. Ние ще изчакаме търпеливо и ще си кажем мнението. Следим го, все пак това е случай, който касае ЦСКА. Нещо много странно, което се случи преди година и седем месеца, като се надявам никога повече на български, на какъвто и да е отбор, в какъвто и да е спорт, да не се случва, защото това, което си го завоювал на терена, може да ти бъде отнето само и единствено на терена. Не от някой кабинет, от някаква комисия или от някакви хора.

- С какво се занимава председателя на Националния фенклуб на ЦСКА по време на паузата между полусезоните?

- Никога не оставам без работа (усмихва се).

- Миналата седмица бяхте в Белек, където отборът е на подготовка. Какви са впечатленията ви от отбора и мачовете?

- Това, което мога да кажа е, че видях едно голямо старание, едно желание за доказване. Видяхме го и в новите попълнения и в тези, които бяха в ЦСКА. 35-36 човека е групата, наистина трябва да бъде намалена, защото 36 човека са три титулярни състава с три резерви. Казах го на много други места, казвам го и на вас – ние ще адмирираме само и единствено резултат. Под резултат се разбира първото място в първенството, спечелването на Купата на България, групова фаза Шампионска лига, Лига Европа… Това е резултат. Добри пожелания ние не можем да адмирираме. Можем да приветстваме заявени намерения (усмихва се), но ще адмирираме единствено и само резултат. Самото пътуване беше силно емоционално – с автомобил, голям сняг, видяхме приятели от Хърватска, от Динамо, видяхме приятели от Партизан, много фенове от Спартак. Четири добри вечери (на ниво се представиха момчетата), победи.

- Как се става фен на някой отбор?

- Раждаш се фен, просто се раждаш. Мен баща ми ме заведе на стадиона, но ме е завел два-три пъти, след това си ходя сам. Синът ми – заведох го два-три пъти – започна да си ходи сам. Даже имаше такива моменти, когато Александър беше втори-трети клас, казвах на майка му да не го пуска на стадиона, а той си хващаше приятелчетата от махалата и отиваше, без да пита никой.

- Предполагам, че и ти си правил същите неща на неговите години?

- Разбира се. Бях ученик в девети клас, когато играехме на 16-ти септември с Нотингам, 80-та година, баща ми знаеше, че няма да отида на училище, положи усилия да ме закара, но аз се спуснах по една тръба от третия етаж, тогава бях 63 килограма (смее се). По същата схема и 82-ра година, когато играхме на 17 март с Ливърпул, директорът Андреев затвори първи, втори и трети етаж (учил съм в „Карол Сверчевски” – едно от елитните училища по онова време). Ние минахме през покрива, през кабинета по практика и пак по същата тръба и стигнахме за мача. Така че не се става фен, имаш си го и това е. Това, което съм видял като дете, това, което синът ми е видял като дете, имаш си го и то остава за цял живот. Първото впечатление е велико. Моят първи мач беше 75-та или 76-та година, бил съм на десет години, паднахме от Славия с 1:0 на стадион „Васил Левски”, това, което съм видял тогава, съм го запомнил за цял живот. Щом съм се върнал, значи не е било толкова лошо, въпреки че загубихме.

- А какво е усещането на един толкова запален фен?

- Аз не съм толкова запален, аз съм нормално запален. Обичам си отбора, не мога без мачове. Любовта е нещо лично. Дали към клуба, любимия човек или любимата вещ. Това си е едно твое лично пространство.

- Каква според теб е причината да са празни стадионите, а форумите в интернет да са пълни?

- Интернет е нещо много хубаво, що се касае до база информация. Но аз имам по-особено мнение за нещата в интернет. Аз съм на мнение, че човек, когато иска да каже нещо, трябва да го каже с лицето си и с името си. Анонимността в интернет е гарантирана. Когато искаш да кажеш нещо, ела и го кажи на стадиона – не е редно или редно е. Когато искаш да наложиш идея, има едно място, казва се сектор „Г”, идваш и го налагаш. Безспорно, като информация, интернет е голямо богатство. За секунди можеш да стигнеш до информация, статистика, до път, до карта, как да стигнеш до някъде. Примерно, на нас ни забраняват да отидем в Полша на реванша на ЦСКА от волейболната Шампионска лига, но ние ще отидем. Ще отидем, но не като фенове на ЦСКА, ще отидем като свободни граждани на ЕС. Ние нямаме присъди, нямаме забрани, не сме хулигани.

- Забраняват ви да отидете организизрано?

- Те забраняват да пътуват фенове на ЦСКА. Ние ще пътуваме, като граждани на Европа. Ако господата от Полша не желаят ние да бъдем в тази зала, да си запълнят всички места. Има ли свободни билети, на мен никой не може да ми забрани да си купя билет за този мач и в тази зала мога да подкрепям, който си искам, стига да спазвам законите на Република Полша. Гарантирам, че ще спазвам законите, както и гарантирам, че ще присъствам на срещата… Ето, че интернет се оказва много полезно нещо, ще ми помогне да стигна до Полша. Ще ми даде най-добрия маршрут, най-краткото разстояние, цените на бензина в Унгария, в Сърбия, в Румъния, в Полша, в Украйна. Безспорно това е много полезно.
Да кажем примерно за случая в Сандански, когато имаше хвърлени бомби и камъни от агитката на Локомотив Пловдив по феновете на ЦСКА в края на шампионата по-миналата година. Знаете ли кое е интересното? Оправданието, което изтъкнаха феновете на Локомотив Пловдив, беше, че са се разбрали с някакви си хора по интернет, да правят някои неща. И за това са дошли от Пловдив до Сандански. В края на краищата, ако някой иска да се разбира по някакъв повод с публиката на ЦСКА, има си начин, ЦСКА си има фенклуб. Офисът се намира на стадион „Българска армия”. На никой не пречи нищо, да дойде, да се разбере какво иска, как иска и защо го иска. Този интернет служи като извинителна бележка на куцо, кьораво и сакато. Този интернет служи като трибуна на анонимниците… Всяка една мишка в живота може да бъде „кибер-мега тиранозавър” в интернет пространството.
Реално това нещо води до кръв и насилие, разбирате ли ме? Който, каквото иска да ми каже, имаше 100 човека от Пловдив, които дойдоха с два автобуса, с камъни и с бомби… да кажем приели нечия покана по интернет. Моите уважения, аз уважавам демокрацията, но не уважавам свободията. Демокрацията значи отговорност. Какво видяхме ние от демокрацията? Някой да се чувства горд европеец? Някой да се чувства европеец по дух, по финанси? Еми ние взехме от демокрацията най-лошото. Четвъртата власт стана жълта. Българската журналистика е нарицателна за обслужваща такава. Децата не излизат от интернет, не четат руски класици. Не ги възпитава Омир. Най-великите хора са възпитани от Омир. От Александър и Цезар по-велики няма, няма и да се видят скоро такива. Децата пазаруват „жълто”, увлича ги „жълтото”, увлича ги лесното.

- По какъв начин се отразява това специално на спорта?

- Вижте сега, спортистът е здрав човек. Човекът, който обича спорта е със здраво сърце, със здрав дух. Спортът възпитава добродетели. Не е необходимо да се убиваш на улицата, да се стреляш с пушки на бойното поле, за да видиш кой е по-добър и кой е по-силен. Напълно достатъчно е един обективен арбитър, 11 от ляво, 11 от дясно, 15 000 на север, 15 000 на юг, да се види коя публика е по-добра. На база хореография, на база песни. Да се види кой отбор е по-добър на терена – просто побеждава по-добрият, ако съдията е обективен. Вие питате от къде идва насилието, ето, ще ви кажа – 20 години в нашата държава не се пише за съперничество между ЦСКА и Левски, а се пише за кърваво дерби. Не се пише за футбол, а се пише за война. В уважавани ежедневници 20 години се публикуват схеми кой, къде и с кого ще се бие. Дали на Кравай, дали някъде другаде. Никой не говори за тактика, как левият халф на ЦСКА е по-добър от този на Левски или вратарят на Левски е по-добър от този на ЦСКА. Никъде не се дава дума на хора, които разбират от футбол, аз ви казах, не разбирам от футбол. Аз съм пристрастен, аз съм фен. Аз съм първосигнален по отношение на любовта си. Даже да има дузпа за нас, ще кажа, че има две, даже да има за Левски, ще кажа, че няма нищо. Така е, разбира се. За това нека да има специалисти, както е в Италия. Има едно предаване за футбол, идват хора и казват, това беше така, онова не беше така, говори се за тактика, говори се за футбол, говори се за публика. Тук какво правим? Продаваме жълто. Това е истината. В България се прави това, което се пазарува, за жалост – жълтото, скандалът, зрелищата са продукт, който се продава много по-лесно и по-бързо от любовта, от положителното, от нормалното състезание.
Не са само медиите, дайте да говорим за хората, които администрират първенството, за хората, които администрират спортния живот в България. Сами виждате какво става във федерацията по щанги. Един спорт, който има десетки олимпийски и световни шампиони. Страшно много световни рекорди, поставени от българи. Какво стана с този спорт? Колко федерации има? Къде не ни хванаха, с какво не ни хванаха? Дайте да говорим за футболната федерация. Ами България стана четвърта в Щатите. Това беше 94-та година, онова поколение, което завоюва бронзовите медали в САЩ, беше продукт на социализма. Ние взехме най-лошото от демокрацията, а демокрацията взе най-доброто от соц-а. Спортът в момента е държавна политика в Западна Европа и в Щатите, в Австралия, навсякъде, в Канада. На времето там се оправяха, както могат. Всичко беше подчинено на спорта по времето на социализма. Не беше толкова лошо. 60 000 деца в ЦСКА тренираха футбол, 60 000 тренираха в Левски. При нас идваха в училищата – едни ни караха да тренираме хандбал, други лека атлетика, аз съм тренирал плуване шест години. Идваха хората и се грижиха. Сега защо не е така, не мога да ви отговоря. Мисля, че първата грижа на държавата, трябва да бъде за подрастващите, защото никой не живее в минало време. Всички гледаме в бъдещето, а бъдещето са децата. Един млад човек, който няма реално поле за изява, какво може да направи? Модерно е да запалиш една факла на стадиона, да те снимат приятелите с мобилния телефон, да си я качиш тая снимка и да кажеш на девойката в интернет, аз съм тоя с факлата, дето го има във вестника. Значи плоският мозък не може да свали жена по друг начин. Не може да извади кинти и да я закара на заведение, защото за да изкарваш пари, трябва да имаш акъл, трябва да имаш и желание, трябва да имаш и възможност. Така е по-лесно със снимката и е по-евтино с факлата. Струва лев и петдесет на Илиянци.

- Може ли качеството на футбола в България в момента да е причина за ниската посещаемост на стадионите?

- Напротив. Средната посещаемост на публиката на ЦСКА е над 10 000. Навремето, когато беше големият отбор на ЦСКА, говоря за 89-та, 90-та година отново имаше по 10-11 хиляди. Тогава на ЦСКА и Левски ходеха 40-50 хиляди човека, но мачовете бяха истински. Не се говореше за тото, говореше се за феърплей. Тогава, аз помня, 75-та, 76-та година, от първите ми години на стадиона, оставяха се програмки за мачовете, не само на ЦСКА и Левски, на всеки мач си имаше програма. Тогава капитанът на ЦСКА се казваше Димитър Пенев, а капитанът на Левски беше Кирил Ивков. В една обща брошурка двата капитана говореха с уважение, не само за своите собствени отбори, а и за отбора на съперника. Едно е кърваво дерби, друго е вечно дерби. Нали разбирате за какво ви говоря? Едно е битка, за да се види кой е по-добрият, друго е една битка, да се види кой ще оцелее. Съвсем различни са нещата. Според мен нещата трябва да тръгнат първо от футболния съюз. Не всеки ден да имаме скандали със съдии, спорни отсъждания, не всеки ден да се говори за корупция, за варненско, сливенско, синьо или червено лоби. Защо е необходимо да има лоби? На първо място трябва да има едни чиновници, които са професионалисти, които да се грижат и да развиват тази игра, защото докато някой има лоби в България, в Европа няма лоби за българите. Сами видяхте на волейбола как две факли ни докараха такова наказание. Миналата година, ноември месец в Солун, в залата на Ираклис, гърците хвърлиха 6 факли, раниха двама българи, на които се оказа първа помощ в солунската болница, откраднаха българския флаг от официалната делегация. Наказание за гърците няма, но за нас има. Не е защото факлите по някакъв начин попречиха на мача, те са забранени, нямат място в залата, но именно тези факли позволиха да вземем поне един гейм. Това няма значение, факлите нямат място в залата. В Европа никой не се съобразява със слабите. Европа има интерес да пътуват богатите, да играят силните. Силният продава телевизионните права, богатият пълни туристическата касичка. Не е едно и също да отидат 4000 българи в Португалия или да отидат 4000 англичани. Едните харчат много повече от другите. Можем да станем силни, единствено, ако хората от БФС започнат да администрират така шампионата, че наистина да има успехи, да се играе качествен футбол и да произвеждаме добри футболисти, защото сегашните футболисти, моите уважения, но не са като онова поколение през 94-та година. Те са много добри футболисти, но хората от онази школа имаха и характер.
Когато нещата в централата станат нормални, няма как и в клубовете да не станат така. Ако всеки клуб има школа, която да произвежда минимум двама-трима футболисти на година, които да отидат в първия отбор и им бъде даден шанс в поне седем мача, нещата ще тръгнат. Когато се разбере, че има данъчни облекчения, за тези, които създават състезатели… Всяка година вкарваме поне 100-200 чужденци в България. България не е толкова богата, че да храни половин Африка. Тези пари, които се дават за чужденците, да идват за българи. Няма лошо в това нещо, нека този, който инвестира в детско-юношеския футбол, да има всякакъв вид облекчения от държавата. В края на краищата, няма по-голямо богатство от това да създаваш спортисти, да изграждаш бъдещето на страната. Това е правилната политика за мен. Държавата трябва да изисква и то много, но и да помага по всякакъв начин. Навремето, когато базата в Панчарево се направи, около 80-та година, такава база нямаха и Нотингам Форест. Такива бази имаше само Аякс. Само че базата на Панчарево от изграждането си не е мръднала напред, а в Англия вече са на светлинни години. 76-та, 77-ма или 78-ма, финалът за младежи се игра между Септември и Локомотив и имаше 60 000 души на Васил Левски. Когато играеха ЦСКА и Академик София имаше 70 000 на стадиона.
За да има подобно нещо, поне в спорта трябва да се работи, както се е работило тогава.
Убеден съм, че спортът е бъдещето на младежта. Само едно съперничество на спортната площадка, на стадиона може да възпита онзи дух на непримиримост, който трябва да има всеки млад човек, за да се справи с предизвикателствата в живота. Само спортът може да създаде такова благородство, как да го кажа, има моменти, в които загубилият е по-велик от победителя. Моят любим герой от Илиада е Хекотр, не е Ахил, единият е тръгнал за плячка, другият се бие за да защити семейството си, родината си…

- Какво според теб пречи на дисциплината на футболистите в България?

- Образованието, ценностната система. Сега нещата не са такива, каквито бяха. Светци няма на този свят, добро се пише само по некролозите. Всеки ходи по кръчми, въпросът е кой как ходи.

- И в чуждите отбори футболистите ходят по кръчми, но има някаква разлика?

- Знаят как да го правят, да кажем. А и друго нещо. По мое мнение казармата липсва. Децата си остават деца. Няма как да пораснат, това е истината. Един човек не отиде ли за 10-12 месеца да живее в колектив, да се научи на приятелство, да не се предават един друг – щом единият го прави, другият отива и го топи. Футболистите днес сами се издават на журналистите, а някои са толкова умни, че си пускат хубави снимки в интернет. Когато си футболист на ЦСКА, трябва да се държиш като такъв и в личния си живот. На това бедно време парите, които се получават са сериозни. Славата, също е много сериозна, друг е въпросът, дали е заслужена. Но подписът, който се поставя в трудовия договор, когато ставаш футболист на ЦСКА; фланелката, която носиш и любовта, която ти дава публиката, задължават. Прекалено много деца искат да подражават на звездите. Нямаш право да даваш лош пример на тези деца.

- Какво ще кажеш за Любо Пенев?

- Всичко за Любо Пенев е казано в сайта www.armeici1948.com Любо Пенев винаги е бил икона и ще остане икона за публиката на ЦСКА. Любо Пенев е рожба на школата на ЦСКА, карал е казарма в ЦСКА, станал е футболист в ЦСКА, дал е на ЦСКА. За Любо Пенев само и единствено добро.

автор: Тома Томов KingFootball.eu